Обичах те безкрайно,
може би не толкоз явно,
но с много нежност и тайно
с мечта една, достойно…..
Раздавах себе си без жал
за теб и за децата,
и нищо не оставях
за мен самата.
Обичам те, но вече не така,
обичам те с тиха топлота!
Обичам те и запомни
ти беше моята скала
за всичко до сега!
Макар, че не веднъж
с гръм и трясък исках аз
да чуеш и да разбереш,
че ти единствен си за мен,
и не бива да ме нараняваш!
Затуй в Коледната нощ
желая да се извиня за грубостта
и да кажа със притихнал глас:
“Прости ми ти и забрави,
любовта виновна е, и болката…
Прощавам ти и аз,
и всичко ще се нареди
щом двама сме до старини!
Обичай ме и ти,
но искрено и с нежност,
за която толкова жадувам!”
